3 важни неща, които да направим за децата според Кейт Мидълтън

Като родител всеки от нас се е запитвал много пъти дали прави и дава най-доброто на децата си.

И също така вероятно се е съмнявал в много от своите стъпки, откривал е грешки, намирал е по-добри решения и почти винаги е съжалявал за нещо сторено, което е смятал, че може да направи по далеч по-полезен за малчуганите начин.

Тези въпроси не правят разлика между бедни и богати, интелектуалци или хора с минимално образование, аристократи или най-обикновени простосмъртни.

Според психолозите, причината е много проста и лесно обяснима – почти всеки родител се стреми да даде максималното на децата си, за да могат те не само да вървят напред, но и да го надскочат. А може би и да постигнат неговите мечти…

Снимка: Shutterstock

Защо има значение

Според психолозите има силна връзка между очаквания и последвало разочарование, когато става дума за възпитание на децата. И обикновено причината за това е не в получилото се разминаване. Родителите винаги ще простят на детето си, какъвто и път да избере то.

Те обаче трудно ще простят на себе си, смятайки, че е можело да направят повече за него. А това нарушава вътрешната хармония и им пречи да бъдат истински щастливи и горди с постиженията на малчуганите.

Но ако осъзнаят слабите и силните страни на всеки член на семейството, те могат да бъдат много по-гъвкави в очакванията.

Проектът на Кейт Мидълтън

Херцогинята на Кеймбридж стартира амбициозен проект, който да даде отговори именно на тези парливи въпроси. Проучването ѝ изследва отношенията между родители и деца, стъпвайки на психическото благосъстояние на двете поколения.

Проектът на Кейт Мидълтън се фокусира върху родители на деца на възраст под 5 години. За целта хирцогинята се е обърнала към доброволците, включили си в нейния проект с въпроси, изготвени от експерти и педагози. Те били насочени основно към начина, по който родителите преживяват разочарованията, когато децата им не сбъднат техните очаквания. И упреците, които отправят към себе си, като причина за тези несполуки.

В проучването са се включили повече от 500 000 британци. Близо 70% от тях са признали, че поне веднъж са се укорявали за грешките, които е можело да не допускат по отношение на децата си.

Ето и отговорите на три от най-важните въпроси в проучването. Те дават насока на родителите кое действително трябва да е приоритет във възпитанието и отношенията им с децата.

1. Важни ли са първите 5 години на детето

Тема, много скъпа на Кейт Мидълтън. Повечето участници в проучването са признали, че това е времето, което оставя най-силен спомен в паметта им като родители. Именно тези първи години поставят началото на родословните отношения и формират семейството като такова.

Но почти всички са неглижирали този период, приемайки го едва ли не като нещо съпътстващо живота заедно, което няма нужда от допълнителен стимул. Едва един от всеки четирима родители, е заявил, че разбира добре значението на първите 5 години на детето и се стреми да надгражда моментите, които оставят незабравим спомен.

Останалите са признали, че са оценили тези години едва след време, когато вече е нямало как да се върнат лентата назад, а много биха искали да направят още и още.

2. Отделяте ли време за семейството

90% от анкетираните са заявили, че е от решаващо значение за тях като родители да отделят достатъчно време, което да прекарват с децата си. Но само 10% са признали, че действително правят това.

При всички други е останало на етап желание, а след време е прераснало в упрек към себе си, че е можело да бъдат до децата, когато те са имали нужда от мама и татко.

Интересен обрат обаче има след пандемията. 37% от анкетираните са заявили, че Covid-19 е оказал наистина разрушително въздействие върху психиката и спокойствието им. Но пък им е помогнал да прогледнат за времето, което трябва да прекарват със семейството си и да преподредят ценностите си.

Снимка: Shutterstock

3. Били ли сте осъждани от другите

Това се е случвало на голяма част от родителите. Признайте, че поне веднъж сте изпитвали и вие срам, изправени пред осъдителните погледи и думи на околните.

И тук изобщо няма значение каква е била причината: плачът на детето в магазина; признанието ви, че не сте го кърмили поне 3 години; отказът на малчугана да сподели играчките си с другите малчугани на детската площадка и т. н.

В случая става дума за унижението, което сте изпитали като родител и което може би ви е нашепнало подло в ухото, че вероятно не правите нещата както трябва, щом всички други мислят различно от вас.

70% от участниците в проекта на Кейт Мидълтън са признали, че са изпитали подобно чувство и отношение минимум веднъж в живота си. И почти всички са заявили, че това силно ги е разстроило, понякога за дълъг период. Дало е и много поводи за съмнение в способностите им да възпитават.

По материали от Pianeta Mamma